влудил
1.
влудил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
влудил
е производна форма
на влудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
влудил —
мин. деят. св. прич. м. р.
влудил
е производна форма
на влудя (мин. деят. св. прич. м. р.).