влудил

Речник на българския език

1. влудил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влудил е производна форма на влудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влудил — мин. деят. св. прич. м. р.

влудил е производна форма на влудя (мин. деят. св. прич. м. р.).