влуди

Речник на българския език

1. влуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

влуди е производна форма на влудя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. влуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

влуди е производна форма на влудя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. влуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

влуди е производна форма на влудя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. влуди — повелително наклонение, ед. ч.

влуди е производна форма на влудя (повелително наклонение, ед. ч.).