влудели

Речник на българския език

1. влудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

влудели е производна форма на влудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. влудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

влудели е производна форма на влудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).