вложило

Речник на българския език

1. вложило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вложило е производна форма на вложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вложило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вложило е производна форма на вложа (мин. деят. св. прич. ср. р.).