вложело

Речник на българския език

1. вложело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вложело е производна форма на вложа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вложело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вложело е производна форма на вложа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).