влитал

Речник на българския език

1. влитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влитал е производна форма на влитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влитал е производна форма на влитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. влитал — мин. деят. св. прич. м. р.

влитал е производна форма на влитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. влитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

влитал е производна форма на влитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).