влетяло

Речник на българския език

1. влетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

влетяло е производна форма на влетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. влетяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

влетяло е производна форма на влетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. влетяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

влетяло е производна форма на влетя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. влетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

влетяло е производна форма на влетя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).