влетял

Речник на българския език

1. влетял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влетял е производна форма на влетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влетял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влетял е производна форма на влетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. влетял — мин. деят. св. прич. м. р.

влетял е производна форма на влетя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. влетял — мин. деят. несв. прич. м. р.

влетял е производна форма на влетя (мин. деят. несв. прич. м. р.).