влетявало

Речник на българския език

1. влетявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

влетявало е производна форма на влетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. влетявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

влетявало е производна форма на влетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. влетявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

влетявало е производна форма на влетявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. влетявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

влетявало е производна форма на влетявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).