влетявала

Речник на българския език

1. влетявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

влетявала е производна форма на влетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. влетявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

влетявала е производна форма на влетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. влетявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

влетявала е производна форма на влетявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. влетявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

влетявала е производна форма на влетявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).