влетявал

Речник на българския език

1. влетявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влетявал е производна форма на влетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влетявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влетявал е производна форма на влетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. влетявал — мин. деят. св. прич. м. р.

влетявал е производна форма на влетявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. влетявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

влетявал е производна форма на влетявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).