влетели

Речник на българския език

1. влетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

влетели е производна форма на влетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. влетели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

влетели е производна форма на влетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. влетели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

влетели е производна форма на влетя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. влетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

влетели е производна форма на влетя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).