влели

Речник на българския език

1. влели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

влели е производна форма на влея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. влели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

влели е производна форма на влея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. влели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

влели е производна форма на влея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. влели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

влели е производна форма на влея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).