влеел

Речник на българския език

1. влеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влеел е производна форма на влея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

влеел е производна форма на влея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. влеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влеел е производна форма на влея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. влеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

влеел е производна форма на влея (мин. деят. несв. прич. м. р.).