вледяло

Речник на българския език

1. вледяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вледяло е производна форма на вледя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вледяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вледяло е производна форма на вледя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).