вледил е

Речник на българския език

1. вледил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вледил е е производна форма на вледя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вледил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вледил е е производна форма на вледя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).