вледило

Речник на българския език

1. вледило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вледило е производна форма на вледя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вледило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вледило е производна форма на вледя (мин. деят. св. прич. ср. р.).