вледенил

Речник на българския език

1. вледенил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вледенил е производна форма на вледеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вледенил — мин. деят. св. прич. м. р.

вледенил е производна форма на вледеня (мин. деят. св. прич. м. р.).