влачил е

Речник на българския език

1. влачил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влачил е е производна форма на влача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влачил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влачил е е производна форма на влача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).