влачило

Речник на българския език

1. влачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

влачило е производна форма на влача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. влачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

влачило е производна форма на влача (мин. деят. св. прич. ср. р.).