влачили

Речник на българския език

1. влачили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

влачили е производна форма на влача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. влачили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

влачили е производна форма на влача (мин. деят. св. прич. мн. ч.).