влачил

Речник на българския език

1. влачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

влачил е производна форма на влача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. влачил — мин. деят. св. прич. м. р.

влачил е производна форма на влача (мин. деят. св. прич. м. р.).