влачели

Речник на българския език

1. влачели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

влачели е производна форма на влача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. влачели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

влачели е производна форма на влача (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).