властвувал си

Речник на българския език

1. властвувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

властвувал си е производна форма на властвувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. властвувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

властвувал си е производна форма на властвувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. властвувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

властвувал си е производна форма на властвувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).