властвувало

Речник на българския език

1. властвувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

властвувало е производна форма на властвувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. властвувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

властвувало е производна форма на властвувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. властвувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

властвувало е производна форма на властвувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. властвувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

властвувало е производна форма на властвувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).