владичестваше

Речник на българския език

1. владичестваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

владичестваше е производна форма на владичествам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. владичестваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

владичестваше е производна форма на владичествам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).