владичествало

Речник на българския език

1. владичествало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

владичествало е производна форма на владичествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. владичествало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

владичествало е производна форма на владичествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. владичествало — мин. деят. св. прич. ср. р.

владичествало е производна форма на владичествам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. владичествало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

владичествало е производна форма на владичествам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).