владичествали

Речник на българския език

1. владичествали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

владичествали е производна форма на владичествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. владичествали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

владичествали е производна форма на владичествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. владичествали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

владичествали е производна форма на владичествам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. владичествали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

владичествали е производна форма на владичествам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).