вкусил съм

Речник на българския език

1. вкусил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вкусил съм е производна форма на вкуся (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. вкусил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вкусил съм е производна форма на вкуся (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).