вкусило си

Речник на българския език

1. вкусило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкусило си е производна форма на вкуся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкусило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкусило си е производна форма на вкуся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).