вкусил

Речник на българския език

1. вкусил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкусил е производна форма на вкуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкусил — мин. деят. св. прич. м. р.

вкусил е производна форма на вкуся (мин. деят. св. прич. м. р.).