вкусел

Речник на българския език

1. вкусел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкусел е производна форма на вкуся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкусел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вкусел е производна форма на вкуся (мин. деят. несв. прич. м. р.).