вкочанясвало

Речник на българския език

1. вкочанясвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкочанясвало е производна форма на вкочанясвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкочанясвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкочанясвало е производна форма на вкочанясвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкочанясвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вкочанясвало е производна форма на вкочанясвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вкочанясвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вкочанясвало е производна форма на вкочанясвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).