вкочаняло е

Речник на българския език

1. вкочаняло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкочаняло е е производна форма на вкочаня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкочаняло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкочаняло е е производна форма на вкочанея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкочаняло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкочаняло е е производна форма на вкочанея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).