вкочанявало е

Речник на българския език

1. вкочанявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкочанявало е е производна форма на вкочанявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкочанявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкочанявало е е производна форма на вкочанявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкочанявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкочанявало е е производна форма на вкочанявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).