вкочанявала

Речник на българския език

1. вкочанявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкочанявала е производна форма на вкочанявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вкочанявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкочанявала е производна форма на вкочанявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вкочанявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вкочанявала е производна форма на вкочанявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вкочанявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вкочанявала е производна форма на вкочанявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).