вкочанявал

Речник на българския език

1. вкочанявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкочанявал е производна форма на вкочанявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкочанявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкочанявал е производна форма на вкочанявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вкочанявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вкочанявал е производна форма на вкочанявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вкочанявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вкочанявал е производна форма на вкочанявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).