вкочанил е

Речник на българския език

1. вкочанил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкочанил е е производна форма на вкочаня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкочанил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкочанил е е производна форма на вкочаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).