вкочанили

Речник на българския език

1. вкочанили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вкочанили е производна форма на вкочаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вкочанили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вкочанили е производна форма на вкочаня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).