вкочанила

Речник на българския език

1. вкочанила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкочанила е производна форма на вкочаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вкочанила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вкочанила е производна форма на вкочаня (мин. деят. св. прич. ж. р.).