вкочанели

Речник на българския език

1. вкочанели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вкочанели е производна форма на вкочаня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вкочанели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вкочанели е производна форма на вкочаня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. вкочанели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вкочанели е производна форма на вкочанея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. вкочанели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вкочанели е производна форма на вкочанея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).