вкостенявал си

Речник на българския език

1. вкостенявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкостенявал си е производна форма на вкостенявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вкостенявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкостенявал си е производна форма на вкостенявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. вкостенявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкостенявал си е производна форма на вкостенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).