вкостенявало си

Речник на българския език

1. вкостенявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкостенявало си е производна форма на вкостенявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкостенявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкостенявало си е производна форма на вкостенявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкостенявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкостенявало си е производна форма на вкостенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).