вкостенявало

Речник на българския език

1. вкостенявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкостенявало е производна форма на вкостенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкостенявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкостенявало е производна форма на вкостенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкостенявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вкостенявало е производна форма на вкостенявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вкостенявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вкостенявало е производна форма на вкостенявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).