вкостенявал

Речник на българския език

1. вкостенявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкостенявал е производна форма на вкостенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкостенявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкостенявал е производна форма на вкостенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вкостенявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вкостенявал е производна форма на вкостенявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вкостенявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вкостенявал е производна форма на вкостенявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).