вкостенил съм

Речник на българския език

1. вкостенил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вкостенил съм е производна форма на вкостеня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. вкостенил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вкостенил съм е производна форма на вкостеня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).