вкостенил е

Речник на българския език

1. вкостенил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкостенил е е производна форма на вкостеня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкостенил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкостенил е е производна форма на вкостеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).