вкостенило

Речник на българския език

1. вкостенило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкостенило е производна форма на вкостеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкостенило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вкостенило е производна форма на вкостеня (мин. деят. св. прич. ср. р.).