вкореняло

Речник на българския език

1. вкореняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкореняло е производна форма на вкореня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкореняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вкореняло е производна форма на вкореня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).