вкоренели

Речник на българския език

1. вкоренели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вкоренели е производна форма на вкореня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вкоренели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вкоренели е производна форма на вкореня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).